Игри

Информация за страница Белоградчик

Белоградчик е малък град в Северозападна България, област Видин. Към 2009 г. населението на града е 5 334 жители. По този показател градът е втори по големина в областта. Разположението на града е живописно – в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Тъй като е благоустроен и приветлив, градът е без съмнение любимото място на много туристи от различните краища на България. Той е атрактивен туристически обект, който предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, също за алпинизъм, лов и риболов. Спортът и астрономическите наблюдения са другите неща, които могат да се практикуват в града. В края на палеозийската ера или преди около 230 милиона години в този район се наслагват песъчливо – мергелни скали. По-късно са залети от море, на дъното на което се отлагат довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали се свързват от сицилиева или пясъчно – глинена спойка. Именно така се образуват конгломерати и пясъчници, известни още като „пъстър пясъчник”. Поради обгарянето с железен окис те придобиват червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслагват сиви, а също така и кремавобели варовици. Именно те изграждат челата на днешните Белоградчишки венец и Вечерник. При нагъването на Стара планина пък този район се превръща в суша. В неговата най-висока част се появяват пукнатини, където започва и разрушителната дейност на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази нейна дейност достига до пясъчниците, а поради тяхната не еднаква твърдост те се разрушават неравномерно.

                В продължение на години се образуват причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика също така се образуват и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната пещера е Магурата, която е с дължина 2 500 м и е благоустроена. Снабдена е както с осветление, така също и с обезопасителни съоражения. Тя, заедно с района около нея,е обявена за природна забележителност. Числеността на населението на Белоградчик пък варира през годините, като най-високи са показателите през 1985 г.  – 7256, а най-ниски – през 1946 г. – 2192. Селището се създава по време на римляните, които построяват крепост на същото място, където днес се намират останките от Белоградчишката крепост. В първите документи от турското робство Белоградчик е наричан Белград поради факта, че повечето къщи са били изградени от плет, кал и вар, което им е придавало особена белота, както и на града въобще на фона на червените скали. По-късно, с цел да се различава от Белград, започват да го наричат Белградин – в превод Малък Белград. Наставката „чик” пък е от турски произход. Що се отнася до епохата на Средновековието, през 14-ти век градът е бил част от Видинското царство. Освен това Белоградчишката крепост била една от най-трудно превземаемите. По време на османското владичество пък за него се споменава в един турски регистър от 1454 г. Иначе по време на владичеството основно населението се занимава със земеделие и занаятчийство. През 1850 г. пък избухва въстание, което е безмилостно потушено от поробителите, които проливат много българска кръв. Интересен факт е, че през 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker